Младите родители днес са изправени пред едно от най-големите предизвикателства до този момент. Подложени са на неочаквано висок стрес, дали се справят добре. Дали говорят правилно на детето. Заляти са от информация и съвети отвсякъде. В желанието си да не ‘травмират’ децата, както някои книги ни плашат, залитат в крайности и се загубват. Прекалено либерални, или прекалено строги.
В същото време постоянно съдени, коментирани, приемащи нежелани съвети и неразбрани от тяхното собствено семейство. Има огромна разлика в начина, по който нашите родители са отглеждали нас самите, което води до разрив в отношенията с по-възрастното поколение, което критикува, в общия случай, нашите ‘нови’ и ‘модерни’ разбирания.
А младите родители са между тоновете информация и укоряващите погледи и се чувстват несигурни в себе си.
Което се отразява както на тяхното спокойствие и баланс, така и на децата. Защото децата усещат тази неувереност. Осъзнатите родители четат и се интересуват много, премислят всяка дума, дали да кажем на детето, че нещо ‘трябва’ да се направи или е ‘нужно’ или просто ‘искаме’. Лутат се как да сложат тези здравословни граници, за които четат, докато някой отстрани цъка и коментира:
“Разглезили сте го.”
Да си родител днес не е никак лесно, въпреки че може да твърдим, че ‘аз другите не слушам, това не ме притеснява’, рано или късно някое подмятане ни засяга, дали защото самите ние сме се съмнявали, дали защото е дошло от човек, който има влияние над нас. Никой не е застрахован.
Това повишава нивата на тревожност у родителите, което има ефект и върху поведението на децата. Междувременно майките и бащите чинно четат в книгите съвети, или се допитват до други източници на информация и се стараят да обясняват дълго и подробно, винаги да дават причинно-следствени връзки, да обясняват на детето поемайки контрол над ситуацията. Което звучи чудесно на теория, но в реалния живот, особено, когато детето е прекалено малко, просто влошава ситуацията, а ние се чудим, защо съветът, който е бил приложен перфектно не работи.
Случвало ли ви се е да мислите как най-добре да кажете на детето си да не ви удря?
- Не ми е приятно да
- Не ми харесва да
- Не ти е позволено да
- Не мога да ти дам да
Или пък за ежедневното подаване на ръка:
- Искам да ми дадеш ръка
- Трябва да ми дадеш ръка
- Имам нужда да ми дадеш ръка
- Нужно е да ми дадеш ръка
Истината е, че съм попадала не веднъж на подобни дискусии по темата. А реално това е излишно натоварване и за вас и за детето, най-вероятно няма да е ефективно. Всичко това идва от желанието си да направим най-доброто. И с всичкото ни старание влизаме в един дълъг обяснителен режим, който не води до положителни резултати.
А знаехте ли, че малкото дете спира да слуша в общия случай след ПЕТАТА дума?
Затова ще ви дам много лесен метод как да следвате съветите, но по практичен начин, който всъщност може да използвате в ежедневието си при рутинни, повтарящите се дейности.
Знаем, че постоянните забрани, многото граници, честите НЕ-та са неефективни. Децата имат нужда от свобода, ясни, честни и ‘малко’ граници, и право на избор. Нужда да усещат контрол над действията си. Затова е и важно как даваме нашите инструкции. Но когато сме с детето цял ден е трудно да мислим винаги за правилната реплика, или дума, колко пъти сме казали ‘не’ и ‘не може’, или сте използвали заповедна форма (дай, ела, хайде, и тн.)
Затова, използвайте една единствена дума, съществително, без глагол, която да описва какво се очаква, без всъщност да има нужда да използвате заповедна дума или форма.
Така детето ще ви чуе, ще ви разбере, дори да не е все още вербално, и ще има доста по-голям шанс да ви послуша.
А именно:
Вместо, ‘Дай ръка, на улицата е опасно сам’.
Кажете: ‘Ръка’ и подайте ръка на детето. Само след няколко повторения детето автоматично ще подаде ръката си, когато му кажете ‘ръка’.
По същия начин, вместо да казваме винаги “Внимавай, улица!”, е достатъчно само да кажете: ‘Улица”
Вместо “Облечи си якето/Обуй си обувките” на дете, минаващо през фазата на отричането.
Кажете просто ‘Яке/Обувки”.
‘Измий си зъбите” – поредната заповед днес.
Кажете: ‘Зъби” и подайте четката. Това освен, че е достатъчно, ще видите че е и много по-работещо.
Така вие сте по-спокойни като не трябва винаги да обмисляте думите си, а в същото време детето е по-склонно да изпълни заръката ви и бихте избегнали така добре познатото ни опониране. Дългите обяснения са нещо хубаво, когато се ползват в подходящия момент, не се прекалява и са съобразени с възможностите на детето.
Може да ви препоръчаме да изтеглите нашето приложение на български език по позитивно родителство, което покрива неговите основи и предлага много реални примери и методи, които може да използвате веднага. Нарича се Ommm positive parenting и е налично както за Андроид, така и за iOS.
