Проучване

На 1ви септември, 2022г, ние от Оммм позитивно родителство си поставихме за цел да намерим отговорите на многото спорни и наболели въпроси и стартирахме първото национално онлайн проучване върху възпитателните модели сред родителите в България с деца между 0 и 9 години.

Надявахме се резултатите да ни дадат нужната яснота, да успеем да сложим край на спекулациите и общия знаменател и да разберем от какво всъщност се нуждае българския родител, как да може най-ефектино да подкрепяме него и семейството му. Да видим има ли и какви са връзките с това как ние сме били възпитавани, защото когато говорим за отглеждане на деца, всеки от нас носи в себе си дълбоко закодирани спомени, които се проявяват като първични реакции, които често ни изненадват. Е, резултатите са тук и са повече от интересни. Разчертават ясни отговори и насоки. Приятно четене.

*В анализа под ‘родители’ се визират участвалите майки в проучването.

Как възпитаваме децата в България? Какви методи и модели на възпитание практикуваме? Вярни ли са често срещаните обобщителни заключения за това какъв е българският родител? В кои принципи вярваме? Как сме били възпитани ние? Има ли пряка връзка между двете? Ето и отговорите на българските майки, чиито нагласи са обхванати от изследването.

Започваме със споделената ангажираност и на двамата партньора по темите на дисциплината. Сред градското население със средно и по-високо образование, където изследването има представителност, близо 75% от анкетираните майки потвърждават, че и двамата родители вземат участие във възпитанието на детето, като при по-малко от 2% само единият родител е поел тази роля.

На национално ниво резултатите са близки с 65% споделено участие във възпитанието и отново под 2% само един от родителите. Което показва по-висока ангажираност и от двамата родителя в отглеждането на децата в страната.

Сред градското население цели 54,5% се определят като “по-скоро либерални, които НЕ поставят строги рамки на децата си, НО налагат коректив на поведението им”. На национално ниво процентът е близък до тези данни с резултати от 50,4 %.

Либералните родители, които не поставят строги рамки са близко следвани от ‘по-скоро строгите родители, които следят дали се спазват правилата, но проявяващи разбиране’ с 47,1% процента на национално ниво и 43.4% сред градското население. 

Само 0,4% на национално ниво и 0,6% сред градското население се определят като ‘строги и контролиращи, които не правят компромиси с правилата”.

Крайно либералните родителите, които не поставят граници на децата си пък са само 1,5% на национално ниво и 0,8% сред градското население. 

А само 1,6% от родителите НЕ вярват в позитивното и осъзнато родителство. 

Дали това има връзка с начина, по който сме били ние отглеждани и възпитавани? Ще разберем в следващия въпрос.

На национално ниво 36,7 % определят своите родители и начини на възпитание като ‘строги, прибягващи до наказания, включително и физически, и заплахи’. От тях 12.2% са прибягвали основно до физическите наказания като метод за дисциплина.

Тази група е следвана от родителите, които описват своето лично възпитание като ‘по-скоро строго, но с разбиране’, с 32,8%. 

Което клони везните към едно по-скоро строго възпитание в миналия период с общ процент близо до 70% в сравнение с един ‘по-скоро либерален’ родител днес.

Близо 26% пък сред родителите на национално и градско ниво считат своя личен опит, когато са били деца, за ‘по-скоро либерални, като не са им поставяли строги рамки’.

Днес, по-голямата маса от родителите, 48,5% на градско ниво и 44,9 на национално, от части практикуват методите на осъзнатото и позитивно родителство в комбинация с други по-строги методи, заимствани от тяхното детство.

А близо 21% от градското население вече разчита основно на методите на осъзнатото и позитивно родителство.

На национално ниво, процентът родители, които НЕ са запознати с тези методи е все още висок – 36,8% срещу 28% сред градското население.

Това, което ясно се откроява в проучването, е че родителят днес осъзнава важността на безусловната любов към децата си, със стоплящите сърцето 94% сред градското население, и близо 95% на национално ниво.

Родителите в България днес осъзнават и важността да насърчават децата си да споделят и им помагат да разберат чувствата си както потвърждават близо 88% от анкетираните на национално и градско ниво.

Малко по-спорен се оказва въпросът, ДАЛИ ДЕТЕТО ТРЯБВА ДА ИМА ПРАВО НА ИЗБОР с потвърждаващите това твърдение 63,4% на градско ниво и 70,7% на национално.

Повечето родители в България насърчават свободно децата си да се изразяват, дори когато има разминаване във вижданията на родителя, а именно 67% на национално ниво.

Почти всеки втори родител (48% на градско ниво и 55% на национално ниво) счита, че има способностите да успокои детето си, когато то е раздразнено, което показва, че справянето с тръшканията и бурните негативни емоции си остава предизвикателство за много голяма част от родителите.

Най-трудното за родителите се оказва валидирането и разбирането на емоциите на децата им. Само близо 35% на градско ниво 39% на национално такова са уверени, че могат да се справят и 56%, че са по-скоро съгласни.

Можем да отбележим забележителен емоционален растеж сред родителите и начина им на възприемане на децата си като човеци с нужди и заслужаващи уважение.

75% от родителите днес вярват, че когато се поставя правило, то също така трябва да обясним защо го правим. Нещо, което те не са получавали винаги, когато са били те деца, с отбелязани само 15% на база спомените от тяхното детство.

Тази тенденция на емоционален растеж продължава и в следващите твърдения:

70% от родителите днес винаги поощряват децата си, когато са се държали добре, като този процент в миналото е бил под 25%.

Повечето родители, 68%, винаги обясняват последствията на децата си от тяхното поведение, а отново само 25% от тях са получавали същата яснота, когато те са били малки.

Много повече родители днес спазват обещанията си също така в сравнение с миналото, като 41,8% днес го правят срещу 19,8% от времето на тяхното собствено детство. Процент, който все още има поле за растеж и днес.

В същото време обаче, само 13,8% от родителите днес поставят строги правила, които задължително трябва да се спазят в сравнение с 23,7 % от тяхното детство. 

Като цяло се забелязва тенденция днес да се избягват по-строгите правила и задължителното спазване на границите. Въпреки това, следващият въпрос говори, че наказанията са все още често срещани и сега.

Само 7,3% от родителите днес ВИНАГИ наказват децата си, близо 22% го правят все още често и 31,3% понякога. Общият процент на наказания е все още прекалено голям, говорейки, че повече от 60% от децата днес в един или друг момент са наказвани. 

Интересното е, че въпреки голямата разлика в начина на възпитание, който се наблюдава днес спрямо това как сме били ние възпитавани,  и осъзнаването на емоционалните нужди на децата, наказанията продължават да се практикуват в проценти близки до миналото, когато:

17,7% са били винаги наказвани, 25% често и 25,5% понякога – сумарно достигащи до 68%

Пътят към търпението се доказва като бавен и дълъг, но все пак възможен, като 5,7% от  родителите днес смятат, че винаги успяват да запазят самообладание и да проявят търпение, а близо 40% определят тази си способност като ‘често’ явление.

От другата страна, 6% от нашите родители са се справяли винаги с тази тежка задача и само 21% често. 

Крещенето по децата е нещо, с което днешните родители все още се борят. То често е признак на претоварване, чувство на безсилие или безизходица и води след себе си бремето на вината. Нека погледнем как родителите днес се виждат:

Само 1,1% признават, че винаги крещят по децата си, 16,6% го правят често, а 30% понякога. 

За сравнение, техните родители са викали винаги в доста по-голям процент, 12,2%, 22,4% си го спомнят като често и 25,1% понякога.

РОДИТЕЛИТЕ ДНЕС, КОИТО НИКОГА НЕ КРЕЩЯТ ПО ДЕЦАТА СИ ПРЕДСТАВЛЯВАТ САМО 14,5% , КОЕТО Е ПОЧТИ СЪЩИЯТ ПРОЦЕНТ КАКТО И ПРИ ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ  – 15,2%.

Голяма разлика се наблюдава, когато разглеждаме критикуването като част от нашето ежедневие на родители.

За радост на децата днес, само 0,5% от родителите все още винаги ги критикуват, а почти половината НИКОГА не го правят – 47,9%. В миналото критиката се е срещала по-често като цели 9,1% отбелязват това за нормално събитие и само 18,4% от родителите тогава не са прибягвали до критикуване, когато не сме се справяли с нещо.

Не се наблюдават особени разлики, когато се поинтересувахме, дали родителите днес и преди отстъпват на децата си, когато се тръшкат за нещо.

Само 4,4% отстъпват често и 22,7% понякога, а 25,7% твърдят, че никога не отстъпват. Което показва, че една четвърт от родителите се случва да отстъпват на децата си, когато се тръшкат. 

Малко по-висок процент, 37,2% от нашите родители са описани като такива, които никога не са отстъпвали.

Голяма част, близо 30%, от родителите днес все още се борят с инстинкта си да заплашат децата си при непослушание. Което е подобрение от това, което са наблюдавали те, когато са израствали, с високия общ процент от 47,8%.

Добрите новини са, че 83,1% от родителите днес в България разбират вредите от оставянето на децата сами (изгонване в друга стая, или в ъгъла) като наказание и никога не го практикуват. А само 55% от нашите родители са го осъзнавали тогава.

Повече от половината родители, 53,5%, днес твърдо заявяват, че никога не прилагат физически наказания над децата си, оставяйки един изключително висок процент от родители, които все още го прилагат дори да не е често. Най-висок процент отбелязват, че това се случва рядко, 38,3%. Но това все така означава, че всяко четвърто дете и днес е наказвано по един или друг начин физически (пляскане, удряне, сграбчване, дърпане на ухо, и др.). 

Изгонването и изолирането на детето като наказание изглежда да е към изчезване, докато физическите наказания, дори и в по-лека форма, все още се срещат твърде често.

Сега ще обърнем внимание на поведението на децата днес.

Според наблюденията на родителите децата рядко проявяват агресия към ДРУГ възрастен, като близо 74% на национално ниво и сред градското население отбелязват като никога. Очаквано около половината деца проявяват в един или друг момент агресия към родителя (между 44 на национално ниво и 49% сред градското население). Което е напълно нормална първична реакция в едно малко дете и като последствие удрят/скубят/щипят, когато родителят не им позволява нещо.

На национало ниво само 3,4% от децата проявяват често агресивно поведение към други деца и 2,0% сред градското население. 12,6% го правят понякога, а 31,5% рядко. Оставяйки повече от половината деца на национално ниво, 52,6%, които никога не проявяват агресия към други деца и 48,8% от децата сред градското население.

Отново само 3%  от децата на свой ред пък са ЧЕСТО ЖЕРТВА на агресивно поведение от други деца. Общата сума обаче остава прекалено висока: 65,4 % на национално ниво и 66,3% сред градското население. Този процент е по-нисък в семействата с 3 деца и най-висок при семействата с 1 дете.

Само 8% от децата в България се тръшкат често, а 38% (на национално ниво) и 33% (сред градското население) вече не се тръшкат.

Друго интересно е, че 15,4%  от децата в България днес между 0 и 9 години НЕ желаят да сътрудничат със своите родители често сред градското население.

Завършваме това изключително интересно проучване с въпрос, който ни показва до колко родителите са готови да потърсят професионална помощ, когато става въпрос за възпитанието на децата си:

Потърсихте ли помощ от специалист, така че да се справите с проблемните ситуации?

Където 84,8% на национално ниво отговарят с НЕ, а сред градското население процентът е 80,9%.

Въпреки, че близо 47% от родителите в България днес на един или друг етап прилагат, включително и леки-физически, наказания, само 15,2% от всички анкетирани родители на национално ниво са потърсили помощта на професионалист.

Днес имаме по-ясен поглед над методите на възпитание в България сред родители с деца между 0 и 9 години. Българският родител се идентифицира като по-скоро либерален и забелязваме тенденция на намаляване на строгите граници. В същото време, почти всеки един от тях (95%) осъзнава важността и обича децата си безусловно. Има значително подобрение в сравнение с методите, по които те са били възпитавани, щом става дума за емоционалните нужди на децата и разбирането на емоциите им.  Въпреки това, много голям процент все още прибягва, дори и рядко, към физически наказания.

И както близо всеки втори родител е бил дисциплиниран с физически наказания и заплахи, така и днес, всяко едно на четири деца все още е наказвано от своите родители.

Родителите видимо се обръщат към позитивното и осъзнато родителство, като по-големият процент от тях, 48,5% на градско ниво и 44,9 на национално, от части практикуват свързаните с тях методи в комбинация с други по-строги способи, заимствани от тяхното детство. А само 1.6% сред тях НЕ вярват в позитивното родителство. На национално ниво, процентът родители, които НЕ са запознати с тези методи е все още висок – 36,8% срещу 28% сред градското население.

Родителите в България днес осъзнават и важността да насърчават децата си да споделят и им помагат да разберат чувствата си както потвърждават близо 88% от анкетираните на национално и градско ниво.

Наблюдава се също така засилено търпение и намаляване в критикуването, в сравнение с това, как те са били отглеждани. Крещенето и заплахите са нещо, с което все още се бори съвременния родител, като има леко подобрение в контролирането ни на импулса да заплашим децата си. А една-четвърт от родителите отстъпват на децата си днес, когато те се тръшкат за нещо.

Други позитивни новини са, че 83,1% от родителите в България разбират вредите от оставянето на децата сами като наказание и никога не го практикуват. А само 55% от нашите родители са го осъзнавали тогава. Напредък в осъзнаването виждаме и при 75% от родителите, които вярват, че когато се поставя правило, то също така трябва да обясним защо го правим. Нещо, което те не са получавали винаги, когато са били деца, с отбелязани само 15% на база спомените от тяхното детство.

Добрите вести продължават с цели 70% от родителите, които днес винаги поощряват децата си, когато са се държали добре, като този процент в миналото е бил под 25%.

Родителите считат, че над 60% от децата им са били жертва на агресивно поведение от други деца, но в същото време около 50% от родителите потвърждават ситуации, в които децата им са показвали агресия към други деца.

Може да се заключи, че родителите имат нужното осъзнаване и желание да възпитават позитивно децата си, но все още не са запознати или не прилагат правилно алтернативни начини на дисциплиниране и затова прибягват до познатите им такива от миналото. И въпреки това, само 15,2% от тях са склонни да потърсят помощ от професионалист.

В случай, че желаете да се запознаете с методите на позитивното родителство, може да изтеглите безплатно приложението-курс, Ommm positive parenting, или да се свържете с нас за консултация. ‘Период е! Ще мине! И моето беше така!’ са често срещани коментари и въпреки че повечето неща са наистина периоди, подходът ни в тези моменти играе важна роля и може да удължи или утежни излишно процеса. Родителството, както всяко нещо на този свят, се учи, и няма нищо необичайно в това човек да се обърне към специалист по темата за насоки, съвети или подкрепа. Ние сме тук за вас.

Оммм Позитивно Родителство, всички права запазени

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕТО

Период на провеждане: 01 септември – 01 октомври 2022 година

Цел на изследването: Видове прилагани модели на възпитание от родители (майки) на деца до 9-годишна възраст в България

Обем на извадката: 2007 броя ефективни анкети на родители, които отразяват мнението за отглеждането на 2685 деца на възраст 0 – 9 години 

Обхват на изследването: Онлайн изследване сред майки на деца на възраст между 0 и 9 години в България; разглеждане на процентите на национално ниво както и сред градското население при майки със средно и високо образование; *Данните са представителни за градското население при майки със средно и високо образование.

Метод на интервюиране: Онлайн анкета

Възложител: Ommm positive parenting, всички права запазени

Изпълнител: Global Metrics LTD

Може да откриете тук базовите данни от проучването.