Споделянето на играчки винаги е било тема на раздор. Това е защото като родители ние усещаме социалния натиск и когато попаднем в такава ситуация, в която нашето дете не желае да сподели своята играчка, ние се чувстваме виновни. Изпитваме срам и поради дълбоко закодирани в нас разбирания инстинктивно смятаме, че трябва да принудим детето да даде своята играчка на друго дете, дори и на непознато такова.
Но това е социално разбиране насадено в нас, а не правилното решение за тази ситуация. Насилвайки детето си да даде играчката си, която то не иска да дава, вие всъщност разрушавате изградената връзка с него и му показвате, че вие сте срещу него, не го подкрепяте и в този момент сте съюзени с ‘врага’. Усещане, което остава горчив спомен в детето, защото то не разбира същия социален натиск като вас. Когато няма вашата подкрепа, то се чувства несигурно и не би било склонно да споделя и в бъдеще. За детето е повече от естествено да не желае да дава нещо, което му принадлежи, нещо което обича, с което точно в този момент е избрало да си играе. Не е честно, нали?
Какви са ‘правилата за споделяне’ на играчки?
- Моето е мое.
- Твоето е твое.
- Общото е на първият, но е редно да се спазва ред.
Това никак не означава, че не трябва да ПООЩРЯВАМЕ споделянето. Винаги в такава ситуация заемайте следната позиция:
– Да, това е ТВОЯТА играчка. Никой няма да ти я вземе. Това детенце/Мими много я хареса и иска да я види за малко. Искаш ли да й я дадем и после пак ще ти я върне? – Не искаш? А искаш ли да разменим? – Не? Сигурна ли си? Добре.
– Съжалявам, сега не иска да я даде, но може след малко като я остави да я вземеш.
Така вие окуражавате детето си, давате му избор, валидирайки, че играчката си е негова, и никой не го кара да я даде, и в същото време сте на негова страна. Вие сте неговата подкрепа, и ако друго дете прекрачи границата и му тегли собствената играчка от ръцете, вие сте там, за да помогнете. Това е разбирането, което искате да оставите на своето дете – хубаво е да споделяме, но ако не си готов сега, това също не е проблем.
Никой няма право да ти тегли твоите неща от ръцете. Това е добър урок, който като се замислите остава в нашето съзнание за цял живот. Нямаме право да взимаме неща от друг, без разрешение, както и никой няма право да взима нашите.
Когато детето ви реши да сподели и отстъпи играчката си, похвалете го. Обърнете внимание колко е хубава постъпката му.
Ние сме там да окуражим това поведение, но то не бива да се случва на всяка цена.
За да не изпадате в ситуация, в която вашето дете дърпа играчка на друго дете на площадката или в градината, от най-ранна възраст повтаряйте правилото: ‘Не теглим от ръцете на друг’. Няма значение, че е още бебе и не разбира. Това е навик. Когато пожелаеш нещо, решението не е да го грабнеш. Затова не го правете и на вашето бебе. Разменяйте играчки, подайте друга, усмихнете се и благодарете. Играйте игри с подаване и размяна още когато бебето ви е на 6 месеца. Така ще го стимулирате и ще изградите навик за даване на играчки, но с позитивна асоциация, че ще я получи обратно или ще получи друга.
Когато детето ви проходи и навлезе в периода, когато може да дърпа играчки от друг, винаги спазвайте правилата описани горе *моето е мое, твоето е твое. И ако тръгне да дърпа играчка на друго дете, просто кажете
“Не, това не е твое. Не дърпаме. Виж това, колко е интересно….’
И го разсейте, предложете друга играчка. Дори да се разплаче за момента. Децата в тази възраст бързо минават през емоциите, и с малко усилие и подготовка от ваша страна, дори няма да се разстрои, ако направите разсейването или размяната добре. Но в същото време ще изграждате тези позитивни асоциации и в един момент, за него ще е ясно, че не се теглят играчки.
Може да очаквате вашето дете да е развило умението за споделяне между 3,5 и 4-тата си година.
От друга страна, когато вие насилите детето да сподели играчката си, то вие го правите несигурно, отнемате му контрола, както и доверието му във вас, и това засилва проблемът и нежеланието му да споделя. Дете, което е сигурно в правилата за собственост и във вас е по-спокойно и склонно да си даде играчката, защото знае, че ще си я получи обратно и решението за споделяне е дошло от него, а не от вас, от другo дете или от непознат човек на площадката.
Няма и нужда да се чувствате виновни, че детето ви отказва да даде нещо негово на непознат човек. Това е най-нормалното нещо все пак. Вие също не бихте го направили, нали?
Може да ви препоръчаме да изтеглите нашето приложение на български език по позитивно родителство, което покрива неговите основи и предлага много реални примери и методи, които може да използвате веднага. Нарича се Ommm positive parenting и е налично както за Андроид, така и за iOS.
